Покрай затвора минава готина мадама. От една от решетките един затворник се провиква:
- Извинете, госпожице! Свободна ли сте на осемнайсти февруари две хиляди и седемнайста година вечерта?

Двама приятели играят табла. По едно време единият се ядосва и удря с таблата по главата другаря си. За нещастие той умира. В съдът съдията го пита:
- Защо уби приятеля си?
- Ами играем си ние на табл...

- Длъжен сте, в края на краищата, да си поставите една цел - да станете друг човек! - казва съдията.
- Опитах се, господин съдия, но веднага ме осъдиха за фалшифициране на документи…

Директор на затвор към затворник с изтекла присъда:
- Имате ли някакви планове за бъдещето?
- Разбира се, господин директоре! Набелязал съм една банка и две пощи!

Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

- Ех, как обичам така да си стоя с въдица в ръката, да нямам никакви грижи…
- За стоене - стой си, обаче вътрешният правилник не позволява въдици в килиите!

В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

Гледа се дело за изнасилване. Пострадалата се явява със страшно къса пола. Съдията я пита:
- Какво, предлагате направо да преминем към оглед на местопрестъплението ли?

- Моля да бъда съден при закрити врати.
- Защо?
- Хремав съм.

Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"